Всеки път един и същ онанизъм за здрав европейски организъм. Този път злодеят е крайно дясната Марин Льо Пен. Силното й трето президентско място във Франция се превърна в поредния повод за посочване с пръст кои са лошите на континента. Всъщност в това се превръща всеки приличен резултат на европейски националисти – в още едно припомняне на урока по история за 30-те и 40-те години на XX в. Историята обаче е друга и заслужава далеч по-далечна екскурзия във времето, стигаща чак до църковната цензура върху самозадоволяването. И заплахите, че то произвежда окосмяване, води до ослепяване и най-вече предизвиква необратимо изпростяване. Боже, колко е притеснително, Боже, колко е възмутително, Боже, колко сме загрижени за душите ви – така преди много, много години са третирали онанизма, така от няколко години се оплакват от национализма. Някой друг пак по-добре знае от какво имаш нужда и какво можеш да правиш вкъщи. Някой друг пак по-добре те познава и се чувства в правото си да ти...