Минимум 50 000 есетрови риби с местен произход да бъдат развъдени и пуснати в река Дунав е основна цел за проекта за опазването на есетровите риби на WWF - България, предаде репортер на БГНЕС. От екологичната организация предложиха още въвеждането на тристранни мерки за работа между България, Румъния и Сърбия, както и съвместна работа с всички институции в България, които имат отношение по въпроса за есетрите. 2 вида от 6-те есетрови риби в България вече са изчезнали – Шип и Немска есетра, с останалите видове риби ситуацията също е тежка, каза Иван Христов, ръководител програма "Води" към WWF - България. За периода 2002-2005 г. е отбелязано спадане на числеността на руската есетра, според някои изследователи с 99%. Най-голямата есетрова риба, влизаща в сладки води е моруната, в река Дунав е имало екземпляри от около 900 кг, а в наши дни обикновено се срещат такива риби с тегло около 200 кг. Чигата е по-малко застрашена, тя има сравнително стабилна популация, каза още Христов. Сред основните причини за намаляването на броя на есетровите риби Христов изтъкна свръхулова, който е довел до рязко намаляване на числеността на популацията още през началото на 20 век, както и нарушените миграционни коридори, използвани от тези риби, за да изминават сериозно разстояние от Черно море до река Дунав. Значителни проблеми има и заради местата за размножаване, които не са достъпни за есетровите риби, допълни Христов. Една от причините е изграждането на язовири "Железни врата" 1 и 2. Местата, където може ефективно да се извършва такова размножаване са или недостъпни или променени, продължи Христов. Размножаването при моруните става веднъж на 2-3 години при силните екземпляри. В Румъния има забрана за улов на есетрите за период от 10 години, а в България имаше само едногодишни мерки, като тази година се издаде забрана за улов за срок от 4 години, каза Веселина Кавръкова, програмен директор на WWF - България. Съществува 10-годишен държавен план за действие на опазването на тези риби, който до момента не е показал висока ефективност. Проектът на WWF - България включва да се направят теренни изследвания на територията на Дунав, както и да се модернизира нормативната база за опазването на есетровите риби, каза Кавръкова. Да има ясен план за зарибяването на река Дунав и да се опишат ясни параметри, по които това да става, да не се разчита единствено на самостоятелни действия на институции и частни лица. Трябва да се изясни какви забрани ще бъдат въведени за лова на есетри и търговията с есетрови продукти след изтичането на забраната през 2016 г., допълни тя. Предвидено е прилагане на Националния план за действие за есетровите риби за 2005-2014 г., както и активности, включени в Европейския план за запазване на този вид риби. В рамките на проекта ще се работи основно в река Дунав, а неговата стойност е 1 389 000 евро. /БГНЕС /www.bgnes.com