Патриотизмът на българина зад граница добива нови измерения. Огорчението и неудовлетворението от недооценяването на нашето образование и потенциал в родината не е притъпило чувството ни за родова принадлежност. И не защото пред нас стои алтернативата за евентуално завръщане, а като израз на дълбоко вътрешно убеждение, че родовата памет, език, история и култура трябва не само да бъдат съхранени, но и предадени на децата ни. Можем само да се гордеем с факта, че младият българин, напуснал родината, не се е превърнал в чуждопоклонник и родоотстъпник. И най-ярко доказателство за това е фактът, че всяка събота и неделя в българските училища зад граница навсякъде по света звучи „речта ни гъвкава, звънлива”, звучи свещеният език „на нашите деди”. Затова без колебание бихме обогатили красивото архаично съществителното нарицателно „будител” с ново съдържание, причислявайки към съвременните будители и ония българи, които със самоотвержено постоянство и завидно търпение са неизменно до децата си, осъзнавайки, че посещаването на българско училище е инвестиция в тяхното бъдещо самочувствие и достойна реализация като граждани на света.