От 2000 година досега има траен спад на намаление на трудовите злополуки, включително на тези, които са довели до инвалидност и смъртност, заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, предаде репортер на БГНЕС. През 2011 в страната са регистрирани общо 2752 трудови злополуки, като броят им намалява с 273 или с 9% спрямо 2010 година. Доказан е ефектът от инвестиране в подобряване на условията на труд. Според проучване за страните-членки на ЕС чрез инвестиции в безопасна и здравословна работна среда може да се постигне възвращаемост на инвестициите в съотношение 12 към 1. 12 евро е печалбата при всяко вложено евро в подобряване условията на труд, заяви още Младенов. Той е убеден, че трябва да се правят сериозни анализи за влиянието на стреса на работното място върху здравословното състояние на работниците. Данните в световен мащаб показват, че на всеки 15 секунди на работното си място умира работник. На всеки 15 секунди 160 работници претърпяват трудова злополука. 6300 работници и служители умират всекидневно от трудови злополуки и последици от професионални заболявания. 337 милиона работници и служители годишно претърпяват инциденти на работното място и получават някакъв вид увреждане. Секторът, в които има най-много трудови злополуки е преработващият сектор, обясни изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова. Най-общо казано причините за тези злополуки са неспазените технологични инструкции, необезопасени работни места, понякога грубо се нарушават изискванията и правилата за безопасен труд. През 2011 година Инспекцията по труда е констатирала над 100 000 нарушения на Закона за безопасни условия на труд. В резултат на проверките на агенцията са спрени от експлоатация 709 машини, съоръжения и работни места. "Трайна е тенденцията на намаляване на нарушенията, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. През 2011 година те са 43% от всички констатирани нарушения, а през 2009 те са били 60 % от всички нарушения", каза още Михайлова. "Налице са позитивни промени по отношение на разбирането от страна на работодателите за ключовата роля на оценката на риска за осигуряване на безопасни условия на труд", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Повече от 90% от проверените от ГИТ предприятия са изготвили оценки на риска, а конкретни програми и мерки за отстраняване и ограничаване на риска са приели над 79% от тях. Нараства делът на работодателите осигурили за своите работници обслужване от служби по трудова медицина. "Необходима е пълна профилактика и диагностика на професионалните болести, усъвършенстване на системите за тяхното регистриране и отчитане и за наблюдение на професионалното здраве. Не по-малко важна е превенцията на социалните рискове свързани със стреса, неспокойствието, тормоза на работното място. Всички те трябва да бъдат предмет на специални мерки в системата на здравеопазването и да бъдат включени в оценката на риска. Трябва да се предприемат специфични мерки по отношение на рисковете от трудови злополуки и професионални заболявания при възрастните работници, взимайки предвид тенденцията на застаряване на работната сила. Особено внимание трябва да се отдели и на младите хора, за които съществува 50 % по-голям риск от трудови злополуки поради тяхната неопитност. За заетите в малките и микропредприятията и за самонаетите са необходими специализирани информационни кампании за превенция на риска", каза още Пламен Димитров. /БГНЕС /www.bgnes.com