Реши ли държавата проблемите на изоставените деца, драстичните случаи като “Могилино 2”, драмите на подрастващите с тежки диагнози и увреждания, та се хвърли да е арбитър в диалозите между бащи и синове, майки и дъщери във всяко семейство? Законите са хубаво нещо, слагат ред в обществото, но законотворците губят авторитет.