Докато обикаляме по моловете, седим в кафенетата, населямаме офиси и кантори, докато окайваме бедната си участ на притежатели на демодирани модели айфони... ... докато кандидатстваме по европейски проекти за усвояване на европейски пари... ...Докато пускаме фишове за тото и еврофутбол, играем на машинки и даваме апартаменти под наем, за да изкараме без да положим почтен труд насъщния си... Ние забравихме един свещен герой. Героят на работническата класа. Празникът му бе Първи май. Това е празник на човека, който си ляга с болящ гръб и става с подути очи, стисва зъби и тръгва пак – към своята трудова Голгота – всеки ден. Всеки ден. Но вече никой не смята за смислено да говори за него и за неговия героизъм. Не е модерно. А когато за едно нещо не се говори – то все едно престава да съществува. Ако за нещо не се шуми в медиите – то все едно изчезва в небитието. Но той е там. Героят на работническата класа. Аз, ти и той – всъщност - ние сме. Въпреки, че България изглежда...