Йеросхимонах Спиридон Габровски не е от най-популярните, но безспорно се явява народен будител със своята "История во кратце о болгарском народе словенском". Доколко е истинна историята му не мога да твърдя, но при всички случаи е приказна и затова той е обект на поста ми в този ден с кратък цитат и препратка към източника, където има по-голяма част от труда му и ако ви интригува, можете да си четете през уикенда. За съжаление нямаме  на  разположение виртуално цялото произведение и на база на горчивия си опит вярвам, че имам всички основания да твърдя - към днешна дата сме срам за света и за предците си. До гуша ми е дошло да търся български книги дигитализирани по чужди библиотеки. И ако въпросните предци бяха като нас, нямаше какво да честваме днес въобще ... 
На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа /за товa/ похвала; но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше /за товa/. И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. 

Източник