Висшистите в България са близо милион и половина и всеки пети българин има висше образование. Това показват данните на статистиката. На пръв поглед звучи като една добра новина. След първоначалния прилив на оптимизъм обаче, че в държава, където има стремеж към образование, нещата няма как да не вървят на добре, може би не е зле да се замислим какво в действителност стои зад тези данни. Вече много далече са останали времената, когато българите са изпращали с трепет децата си да учат, за да се усъвършенстват и да получат по-добър шанс за успех в живота, а на образованите хора се е гледало с респект и почит. В по-близкото минало мотивацията на българския родител се промени и за мнозина се ограничаваше в прагматичния съвет към неособено ентусиазирания наследник: „учи, за да не работиш”. В последните двайсетина години пък станахме свидетели на пълната девалвация на образованието, което се превърна по-скоро в излишна пречка, отколкото в предпоставка за успех. Примерите за преуспели и...