Имаше момент на ступор. В добрия смисъл. Сякаш времето пред сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" спря. Хората неосъзнато се оглеждаха – за да видят колко са дошли да подкрепят студентите, може би и да ги преценят, може би просто, за да усетят съмишленик. Като от дълбок сън, след който в първите моменти не знаеш къде се намираш.

Имаше моменти и на тишина. Докато преподавателите, които организираха протестното шествие в Деня на народните будители, се нареждаха на...