Нова мода шантиклер – децентрализация на администрацията. Какво значи това? Това значи, че различните министерства и институции ще се помещават в различни селища на нашата китна, но изстрадала през столетията родина. Няма да са в столицата и „столица” ще престане да означава това, което по принцип означава тази дума – престолнина. Ако бяхме царство, столицата (престолнината) щеше да е градът, където живее царското семейството. Ако трябва да децентрализираме една престолнина (столица), това ще значи царят да се изнесе във Варна, царицата – в Бургас, князете – в Силистра, а княгините – в Петрич.
Нещо такова е замислил и нашият премиер Бойко Борисов, но тъй като не сме монархия, той възнамерява да попилее из страната министерствата и други административни структури. Слушах го по телевизията да казва, че тази част от министерство на икономиката, която се занимава с туризма, ще се премести в Пловдив. Защо ли? Ами защото Пловдив е древен град, с тракийско и римско наследство. Така каза премиерът. Къде ли тогава ще се премести онази част, която се занимава с енергетиката? Най-вероятно в Козлодуй. В такъв случай социалното министерство трябва да се премести във Враца или в Монтана, защото там социалните проблеми са тежки, а министерство на отбраната – на връх Шипка. НАП е добре да е в Русе, за да е еднакво далеч за всички, с изключение само на русенци, които ще си подават данъчните декларации в Синеморец. НОИ е логично да бъде в Сандански, за да можеш възможно най-бавно и мъчително да прескачаш между него и НАП. С оглед на същата оперативност следствието трябва да е във Видин, а прокуратурата – в Кърджали.
На пръв поглед новината за децентрализация е добра, защото храни надеждата, че Тотю, Цецка, Миро и десетки знайни и незнайни фигури като тях ще ни освободят от присъствието си, завръщайки се по родните места. За съжаление, бъркотията, която ще настъпи вследствие на тази гениална реформа, ще вгорчи удоволствието от отсъствието на гербаджиите от жълтите павета, а разходите по комуникацията между попилените части на администрацията, загубите на време, път, бензин и нерви хилядократно ще надвишат икономическия ефект, който се очаква да се получи от нови работни места и други подобни глупости. Всъщност, тези пусти нови работни места май са единственият смислен аргумент, който успях да чуя. Но, дайте да помислим. Що се отнася до работните места, то има само две хипотези: или досегашните хора продължават да работят на новото място, или на него се наемат нови местни хора.
Ако се наемат нови хора да работят, да речем, в министерство на икономиката в Пловдив, това ще понижи безработицата там, но ще я повиши в София, защото онези, които досега са работили, вече няма да работят, за могат да работят другите. Следователно броят на заетите и на безработните ще си остане един и същ, само ще се промени териториалното им разпределение. Поне така го вижда моят несъвършен ум. Ако пък досега работещите продължат да бъдат работещи, то те или трябва да пътуват от София до съответните нови местоназначения и обратно, което е свързано с разход на време и горива, или трябва да се преместят да живеят на новите места, което пък е свързано или с допълнителни разходи за наемане на жилища, или с разходи за закупуване на такива. Да не говорим какво ще стане като помъкнат и семействата си. Има обаче и друго. Ако приемем, че ще уволним досега работещите в министерствата, за да назначим нови хора по места, с което да ударим решително по безработицата и да подпомогнем заетостта, то даваме ли си сметка, че ще отстраним хора, които вече що-годе са навлезли в работата ...