През миналата година (2011-а) американският посланик у нас се оплака, че нашето правосъдие имало двойни стандарти – едни присъди се издавали за богатите, а други – за бедните. Не след дълго към това мнение се присъедини и германският посланик, който пак пред медиите обяви, че българската държава имала двойни стандарти – едни за местните инвеститори, а други за чуждите. Това ме накара да се замисля. Дали става въпрос за единично явление или за често срещана практика? Що е това “двоен стандарт” и има ли той почва у нас а и по света? Разсъждавайки, стигнах до изводите, че това по-скоро е често срещана практика, отколкото изолирани случаи… Във всяка една национална конституция, в хартите на Организацията на обединените нации, е записано, че всички хора са равни, раждат се равни, имат равни права. Това едва ли има нужда да се обяснява. Защо тогава се появява двойният стандарт? Или в обратен ред, щеше ли това да бъде записано във всяка конституция, в хартите на ООН, ако не...