Първо. Новият нормативен акт е предложен за обсъждане без мотиви и без анализ на действащата правна уредба, макар това да е императивно изискване на Закона за нормативните актове (чл. 26); страда от липса на правна яснота; хаотичен, многословен, излишно преуреждащ вече уредена материя в съществуващи закони - Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета, Закон за здравното осигуряване. Второ. С претенцията да закриля не само децата в риск, а всички деца, създава предпоставки за агресивна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от чл. 32 на Конституцията на Р. България и чл. 8 на Конвенцията. Законопроектът отваря широко вратата на държавните чиновници за намеса в отношенията родители – деца, при това “незабавно” (чл. 3 т. 22), в рамките на 24 часа.