На Роско Българинът обича да е равен с останалите, но не обича останалите да са равни с него. Той обича да нарушава чуждото пространство, но не обича да нарушават неговото. С удоволствие би се пресегнал до откъсне от общото дърво със съседите крушата откъм комшийската страна, но би изгорил дървото дори ако съседът направи същото с неговия плод, надвиснал над собствения му имот. Това на пръв поглед няма нищо общо с кастовото разделение на обществото. Но само на пръв поглед. Преди години в Смолян някакъв местен представяше своя книжка. И се започна един безкраен хленч за това как спонсорите го пренебрегвали, как държавата не давала пукната стотинка за културата – за това, което той си въобразява като културен продукт, т.е. собствените си писания – и как той се бил принудил да заложи кравата си, за да си издаде книгата. Странно, но никой не завижда на кравичката на другия, а на таланта в България се завижда. Въпреки че ТАЛАНТ в България значи бедност, недоимък, титаничен...