“Пари няма” е цинична индулгенция за обща консумация. В действителност, пари има. Дори и днес. Но не за всички, а за избрани. Те сякаш никога не свършват за тях. Само дето многократното финансиране на частните им проекти с публични средства под благовидния предлог на имагинерен обществен интерес, не прави харченето по-справедливо.