Когато узнах, че момиченцето е починало, започнах да блъскам по вратата на килията. Молих надзирателите да отключат, да ме изведат в коридора и там да ме застрелят. Тримата ми съкилийници се хвърлиха да ме удържат. Викаха ми: Успокой се бе, човек, но аз просто не виждах смисъл да живея. Това признание прави три месеца и половина...