Петък, пет и нещо. Мъжът ми кара, аз до него, отзад детето, приковано в столче, кротко гледка “Ну, погоди!” с тъмни очила, понеже слънцето пече отдясно. Най-накрая сме тръгнали към вилата, казаха, че през уикенда ще грее слънце, та да подишаме ден-два старопланински въздух. Говорим си разни неща, но той изпуска нишката, понеже още от “Подуяне”