В повечето време по нашите земи най-полезния помощник на политологията е криминологията. Местната властова симбиоза предполага именно подобно знание и това често принуждава коментаторите да се вслушват в анализите на криминалистите. По тази причина бивши министри на вътрешните работи често могат да ви кажат повече за страната, отколкото бивши премиери. В последно време обаче все по-често си мисля, че психиатрията започна да поизмества криминологията и различните нейни диагнози изглеждат все по-адекватни описания на доста от водещите политици и техните решения. Безумните маневри около мораториума за купуване на земя са последното подсещане за ускореното отдалечаване от всякаква политическа нормалност и логика. Може би има някой, който би се наел да търси политическа рационалност и смисъл в случилото се. Сигурно може да се каже, че на „Атака" й бе удобно отворена писта за поизтъркване на „идентичността", защото е очевидно, че има нужда от някаква истерия покрай която да навие страховете на някакви групи хора. Възможно е да видим някаква политическа хитрост в това ДПС да „лъсне" като проевропейска партия, защото все пак наближават евроизбори и пред уважаемите европейски либерали не е лошо „да се представим добре" с една „национално отговорна позиция"