Коментар на Христо Христов в блога му http://economistbg.blogspot.com/       За децата на демокрацията този въпрос не означава нищо. Може би са го чували само като шеговита закачка между родителите си. За по-възрастните обаче той описва една част от живота им. Времето, в което са нямали избор в нищо, което правят или мислят. Времето, в което им е било налагано какво да гледат и да харесват. На какво да се забавляват и на какво да плачат. Демокрацията въведе свободната пазарна икономика и позволи да се създават предавания и филми, които трябва да отговорят на всеки вкус и зрителите да се забавляват на това, което сами поискат. Или поне трябваше да стане така. Малко над 20 години след демократичния вот натискаме копчето на телевизора с надеждата няколко усмивки да прогонят безсънието ни