Интересно място е България. Осъдени престъпници си позволяват да туитват предизвикателни и подигравателни туитове до министъра на вътрешните работи. Да се цитират имена е абсолютно безсмислено. Престъпността е безименна и безлична в униформата на злото. Злото е банално,  формата и изявата му е една. Себе си.  Винаги могат да се намерят „добрите му страни“. Винаги може да се влезе в романтичната реторика за ползата от злото. Тя е забавна, секси, винаги готова да предизвиква противоречиви чувства, а противоречивите чувства са майката на съмнението – колкото и тъпо това да звучи. Съмнението в доброто е простото лице на злото. Няма нужда от главни букви, толкова е тъпо.Доброто е това с което човек е роден. Злото бавно се увива като бръшлян от филм на ужасите, влиза във вените, пуска корени в стомаха, обвива сърцето.Отвратителна е възможността, а възможностите са няколко, престъпници да се подиграват с държавата, с институциите, с българския народ. Орки-патриоти. Месо с пръскаща се по него кожа. Ужасно неприятни мисли.