Със засилването на бомбените атентати в Сирия тази седмица се разгоряха и дискусиите как да се избегне гражданската война в Сирия.
Реакцията на международната общност обаче е безнадеждно закъсняла. Атентати на самоубийци; армията обстрелва градове, войниците на режима се страхуват да влизат в някои от тях, за да не бъдат “накълцани”; неотдавна се сключи примирие с опозицията в чужбина, която се опитва да свали президента – а ООН изпрати международни наблюдатели за спазването му; международни санкции; масово запасяване с храни; жертвите достигнаха 12 хиляди. За справка - 12 хиляди загинаха и при войната в Хърватия. На някой това да не му звучи като военен конфликт, макар и силно асиметричен? Дори да не искаме да го признаем, по-скоро трябва да говорим за спиране на вече съществуваща гражданска война. Би трябвало, но не искаме – страната има възлова позиция в региона и намеса в нея би довела до ескалация. Обявяването на гражданска война – също.
В същото време в Сирия всяка жертва води само до засилването на конфликта. Обществото е изградено върху тесни връзки, които никой не може да си позволи да пренебрегне. Така всяка жертва води до излизането на повече хора на улиците и насилието се засилва на принципа на снежната топка, докато международната общност се бави с предприемането на решителни мерки. Впрочем, те вероятно ще бъдат блокирани в ООН от съпротивата на Русия и Китай в Съвета за сигурност – докато събитията в страната не започнат да засягат интересите и на петте постоянни членки.