И така. Влязох в залата на дванайсетия етаж на тоя кошер за оси, наречен Българска Трансгалактическа Меганационална Телевизия – и застанах мирно. Не, грешка. Застанах най-точно в поза Свободно. Поза Свободно от Строевия устав на Войските на Варшавския договор. Ръцете покрай кантовете на панталона, единият крак изпънат, другият крак – леко свит в коляното. Защо да ви обяснявам? Тези от вас, които са били войници, знаят тия сладки детайли прекалено добре. А тези, които не са били – никога няма да ги узнаят и за тях те нямат абсолютно никакво значение. Ето това е човешката нещастна същност! Едно нещо е страшно познато и важно за едни хора, а други пет пари не дават за него. И започва едно сърдене и негодуване... Кои са важните неща в света? – това е темата на вечния човешки спор. Гъливер се смее на ужасния спор между Лилипутия и Блефуску, който се води за това от коя страна трябва да се чупи яйцето – от острата или от тъпата. А не си дава сметка, че навсякъде, във всички страни и...