Преди време Бербатов пусна коментар в личния си блог със заглавие Haters*, в който се чудеше до къде може да стигне изконната българска злоба и омраза. Сетих се за това, четейки коментарите на феновете за т.нар. провал на волейболните национали. Преди загубата от Германия те бяха "лъвове" и национални герои, след 22 ч. в събота вече станаха "п*тки" и "некадърници". Един не можел да забива, друг не можел да посреща, на трети му била лабилна психиката. Да не би да се окаже, че в България, освен от футбол и политика, вече всички разбират и от волейбол? Защото с лека ръка сложиха кръста и на треньора Радостин Стойчев, който преди време бе наречен волейболния Моуриньо. Дори да е сбъркал, комплексарско е да се плюе човек, който е спечелил всичко там, където трябва. На кого трябва да се доказва Стойчев? На онези псевдофенове, които в разстояние от 20 минути пеят "Българи юнаци", а после засипват със сочни псувни същите тези "юнаци". Да, Стойчев не е безгрешен... Но, като го уволним,...