Събота сутрин. Предполага се, че гледаме детски филми и пием кафе. Вместо това телевизорът бълва кадри от окървавен Париж. Улисана в новинарския поток, се сепнах от репликата на двегодишното ми момче: „Не искам това!“. Смених каналаи се замислих кой „страхува“ детето ми. Торбалан от моето детство? Не. Голямото куче от старата къща? Не.