„И само циганите ще се радват, кога от гроба ми крадат цветя”… Богомил Райнов Разбира се, че това не е девети май. Това става поне двадесет и четири часа след девети май, което предполага да е поне къмто единадесети май… И, разбира се, че градът е Благоевград. Въпреки че по какво точно трябва да се разбере, че е Благоевград, не е известно дори на пишещия тези редове. Може би, защото точно тези дни бях в Благоевград и участвах в събитието… Та на единадесети, поне на единадесети май към обед, от струпаните пред паметната плоча на някои от освободителите ни – няма нация освобождавана толкова пъти с повод и без повод като нашата – та от паметната плоча едно циганче, което, както всички знаем, си е чист мангал от ромски произход с примеси от сажди от изгоряла гума от трактор „Беларус”, сви един нищо и никакъв букет. Букетът можеше да бъде пробутан на всеки непретенциозен страдащ човек на път за гробището, където са погребани не освободители, а нищо неподозиращи близки… Те са нищо...