Годината е 1990-а, месецът юни. Огромно море от хора се изсипва на столичния булевард „Цариградско шосе” и „Орлов мост”. Грандиозният митинг на СДС става емблематичен за началото на демокрацията и тогавашния Съюз на демократичните сили като единствена опозиция на също тогавашната БКП, съвсем прясно преименувана на БСП. Хората от поколенията преди родените точно в тези години на прехода сигурно имат своите спомени от времената на ентусиазъм и порив към демократични промени и на оказалата се твърде наивна убеденост, че нещата няма как да не вървят единствено към добро. И в светлото бъдеще на СДС като най-естествения изразител на демократичните промени. Годината е 2012-а и от тази убеденост и този ентусиазъм вече не е останало нищо. За тези малко повече от 20 години десните се цепиха, роиха, сменяха лидери, разменяха взаимни обвинения, късаха и се събираха като семейство, което не може да реши да се разведе ли, или все пак да влачи съвместно оковите, колкото и да не могат да се...