Новите везни, които правоносителите пробутват на Темида, са криви

Image: Unbalanced scales by Mareklug
via Wikimedia Commons
От вчера в мрежата курзират пресните Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, внесени в парламента от за сега неназована организация-защитничка на правоносителски интереси.

Първи по темата се изказа Пейо, а днес отново с много адекватна позиция реагира и проф. Нели Огнянова.

Силно препоръчвам да прочетете техните писания, тъй като рисуват една много ясна картина на съдържащите се в предложенията слабости. В допълнение препоръчвам и записа на Григор Гачев, в който той споделя някои интересни мисли.

Съвсем кратичко ще си позволя да додам и моите 2 стотинки в очаквания да набере скорост диспут.

С оглед на бускуващото приемане на ACTA и генералната несигурсност на нейното бъдеще, правоносителите изглежда

задействат своя План Б

използвайки анонсирания от управляващата партия ъпдейт на Наказателния Кодекс.

Направените предложения впечатляват с идеи като въвеждане на минимални наказания от по 3 години лишаване на свобода или загърбването на един от основните за българското наказателно право принципи, според когото отговорността за престъпни деяния е лична и тя може да бъде понесена само от физически, но не и от юридически лица.

Целта на минималните наказания очевидно е да вържат ръцете на съда така щото той да не може да прилага привилегията за маловажност, докато лелеяната отговорност за юридическите лица е своего рода фронтална атака срещу доставчиците на интернет.

В заключение

с прискърбие установявам, че българските правоносители не само не желаят да дораснат до идеята за диалог със своите потребители, но и всячески опитват да доизгребат делящата ги от последните пропаст.