На първата си съвместна пресконференция Ангела Меркел и Франсоа Оланд показаха завидно единодушие и склонност да направят компромис в идеите си за икономическите решения в Европа. Имаше ли възможност нещата да се развият другояче? Вероятно не.
Чисто политически, след като партията на Меркел загуби Северен Рейн-Вестфалия на частичните местни избори, тя загуби и мнозинството си в двете камари на парламента. В същото време социалдемократите в Германия засилват натиска си за повече мерки за стимулиране на растежа. Меркел може да покаже, че работи по въпроса, или да продължи да наблюдава как популярността й спада. А в същото време Оланд пристигна с посланието си, че растежът трябва да получи предимство пред икономиите. Рязък разрив с него би струвал скъпо на канцлера във вътрешнополитически план. А политиците на изборна длъжност са длъжни да се съобразяват именно с вътрешнополитическите реалности, ако искат да я запазят.
В същото време за никого нямаше съмнение, че и двамата са длъжни да покажат единство по всички въпроси, засягащи икономиката. Гърция може би трябва да излезе от еврозоната – страната проявява учудваща, някои биха казали, “балканска” склонност да не спазва поетите ангажименти, което вероятно вбесява педантичната Меркел – но моментът за това не е по време на неотминала докрай рецесия. Докато растежът не се е възстановил, съпътстващите разходи покрай “завръщането на драхмата” може да потопят целия проект за единна валута. А това няма да бъде простено на нито един от двамата. Затова очаквайте нови изяви на дуото “Мерколанд”. Което без съмнение ще показва същото единство.