Петър Чергаров, в. „Новинар” Няма нищо по-хубаво от това да изпиеш чашата си сутрешно кафе след събуждане в компанията на димяща цигара. Или поне така мисли една голяма част от хората у нас. В същото време обаче има и такива, които биха сбръчили лице в погнуса от неприятния аромат на папироса в момента, в който той достигне до носа им. Свикнали сме да се противопоставяме едни на други. Винаги е имало потисници и онеправдани, шефове и наемни работници, „за” и „против” дадена кауза. През последните дни обаче на повърхността изплува един конфликт, който досега оставаше се спотайваше скрит и незабележим на фона на всичко случващо се у нас