И така. Завърших миналата част много драматично, като написах : И тогава Хачо каза...А не довърших какво всъщност каза той. Стар и глупав похват е това, простете ми за него. Но в писането почти всичко е стари и глупави похвати. Ето какво каза тогава Хачо: -Безобразие! Тук трябва да спра и да погледна нагоре или по-точно - надолу – към тая грамада от презрение, която той влагаше в тая дума. Изричаше думата „безобразие” като валяк в ранна утрин. Който тъкмо е започнал да премазва заспалия под сянката на голямото предно търкало мързелив шофьор. -Кое е смешното тука? – сочеше с големия си пръст-жезъл някакъв сценарий старият Хачо. -Ами...това са класически вицове...за английски лордове – опита се да защити нашата сценаристка позиция едно момиче-сценарист. Което в миг ми заприлича на мишка. На мишка в пълното с миши скелети гнездо на стар, брадат орел. Орел-професор по кабаретна драматургия. -Глупости! – избуча Хачо, защото той не говореше, а предимно бучеше с тежкия си глас. В...