Масата, на която пием виното си, вкиснало вече като оцет, креватът, на който се любим, независимо с мъж или жена, градът, в който живеем, вестниците, които четем, яденето, което ни е сервирано – всичко ще бъде изтрито като с някаква гума, ще потъне в небитието, в черната дупка на живеенето. Следи няма да останат. “Само мътна пушилка. Като лига, коя