Шесто чувство на Емил Кошлуков, в. „Монитор” През тази седмица една от новините бе за развода между СДС и ДСБ, за развалянето на Синята коалиция. СДС взе решение да продължи сама напред. Не знам дали това е добро или лошо. При всички положения този съюз с Иван Костов бе  нещо неестествено, знаете как се отдели Иван Костов, как обвини СДС, че са клиентела, че духът е напуснал тялото, че вече нищо не става от тази партия и затова се създава ДСБ, те били истински. После се присламчи към СДС, за да оцелее. Цялата тази далавера само, за да може пет човека да имат мандати в парламента. От 1990 г. насам Костов винаги е бил депутат или министър. Истината обаче е, че СДС от голяма и влиятелна организация днес вече е никой. Може би най-известният лозунг на сините бе: “Времето е наше”