Господ попитал един циганин иска ли да стане цар. Циганинът от своя страна попитал: „А за децата ми хляб ще има ли?” Това е притча за висшия дълг на циганина – да нахрани децата. Когато това не може да стане по обичайния начин, в него се събуждат всички инстинкти за оцеляване от околното, възможното, наличното, периферното. Просия, кражба, социална система, която позволява раждането да се превърне в поминък, проституция.