Децата на Европа са недоволни, протестират заедно с родителите си срещу „стягането на коланите”, наложено от правителства и финансови кръгове като мярка за преодоляване на кризата. Протестират заедно с родителите си срещу имигрантите, срещу чужденците, които, според тях, им заемат местата и те са без работа в тези трудни времена. Протестират срещу мюсюлманите, които вече са милиони в страните им. Но повечето не се адаптират към европейските ценности и правила, а и са основните заподозрени и обвиняеми за терористични актове като този в Тулуза. Това не са децата от 60-те, 70-те бурни години на миналия век, които с рокмелодии на уста протестираха и искаха промяна. Днешните млади хора са различни - по-прагматични, по-бързо приспособяващи се към обществената реалност, далеч по-информирани и знаят, че светът не може да се промени с помощта на музика. В миналия век умни момчета пееха за политика и всички знаехме песните им, слушаме ги и сега, но днес те биха изглеждали нелепо, нямат място...