Инна Ефтимова отнесе наказание от две години лишаване от състезателни права заради допинг и пропуска олимпиадата в Лондон.
Наказанието е тежко и несъмнено ще бъде огромна крачка назад в кариерата на младата спортистка. Всъщност именно в строгостта на санкцията се крие и смисълът й - това е сериозно предупреждение за всички спортисти и треньори, които са готови да нарушат правилата в името на резултата. Строгата санкция обаче едва ли ще изпълни назидателната си функция, защото от нея за пореден път се вижда, че спортните управници у нас мерят с двоен аршин.
Ефтимова например има моралното право да се сърди за това, че за допинг я наказаха с две години, докато за същото провинение трима играчи на ЦСКА получиха наказание от само два месеца, което мина леко и бързо като приятна ваканция. Недопустимо е санкциите на спортистите да се налагат не според провиненията, а според популярността на спортиста или на клуба, който той защитава. И Рио Фърдинанд е футболист в голям отбор, но не игра цели 8 месеца само заради отказа си да мине на допинг тест. Пак заради допинг целият ни национален отбор по вдигане на тежести изгоря за две години. А все пак щангите са най-успешният български спорт.
Двойните стандарти демотивират всеки честен спортист и почти винаги оставят след себе си съмнението за нещо задкулисно. А от задкулисни интриги спортът може само да загуби. Докато спортните ни деятели не го разберат, ще се радваме истерично на всяко медалче от олимпиадата, докато в недалечното минало въпросът бе с колко точно шампиони ще се върнем.