Събуждам се от тътен и миг по-късно осъзнавам, че леглото ми се тресе. В просъница първата ми работа е да застана под касата на вратата, да питам съквартирантката как е и набързо да организираме "евакуацията", която се състои само в обличане на по-топли дрехи и взимане на най-важното – документи, телефони, пари.

Реално осъзнавам какво се е случило, докато вървим по средата на тесни софийски улици – под дъжда. Някъде след 3 часа е. Още на първото кръстовище спираме и започваме да...