Европейската комисия призова държавите членки да приложат своите национални стратегии за подобряване на икономическата и социална интеграция на ромите в Европа, които наброяват между 10 и 12 милиона души, съобщиха от ЕК. Държавите членки разработиха тези планове в отговор на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, приета на 5 април миналата година, която беше подкрепена от лидерите на ЕС малко след това. Рамката на ЕС определя четирите области, в които са необходими национални усилия за подобряване на интеграцията на ромите: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. За първи път всички държави членки се ангажираха да разработят единен подход в четирите области на политиката и представиха национални стратегии, с които да се постигне напредък в тези приоритетни области. В днешния доклад Комисията заключава, че държавите членки са положили усилия да изготвят всеобхватен подход за интеграция на ромите. Въпреки това в доклада на Комисията се изтъква, че са необходими много повече усилия по отношение на гарантирането на достатъчно финансиране за приобщаването на ромите, установяването на механизми за наблюдение и борбата срещу дискриминацията и сегрегацията. "Добра новина е, че държавите членки спазиха ангажимента си и представиха стратегии за интеграция на ромите. Представянето на национални стратегии е една важна първа стъпка", каза европейският комисар по правосъдието, основните права и гражданството и заместник-председател на Комисията Вивиан Рединг. "Въпреки това държавите членки сега трябва да предприемат по-сериозни действия и да увеличат усилията си с по-конкретни мерки, ясни цели, предвидено финансиране и солидно наблюдение и оценка. Нуждаем се от повече от стратегии само на хартия. Необходими са ни осезаеми резултати от националните политики, които подобряват живота на 10—12 милионното ромско население", добавя Рединг. Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви: "Приобщаването на ромите в Европа е споделен икономически, социален и морален императив, въпреки че предизвикателствата, пред които са изправени ромските общества, са различни в различните държави членки. В този доклад се изтъква необходимостта, изразена в нашето предложение, направено през октомври 2011 г., че за финансовия период 2014—2020 г. държавите членки трябва да имат съответните стратегии за приобщаване на ромите, преди да получат за това средства от Европейския социален фонд". В стратегиите си всички държави членки признават необходимостта от намаляване на дистанцията между ромите и останалото население в четирите ключови области, определени от Европейската комисия. Повечето държави членки представиха конкретни мерки за това по какъв начин възнамеряват да постигнат договорените цели. Добрите примери включват: насърчаване на приобщаването на ромите в образованието в Словения, Испания и Финландия; програми за повишаване на заетостта в България и Испания; подкрепа за достъпа на ромите до здравеопазване в Унгария, Ирландия и Румъния и мерки за подобряване на жилищните условия във Франция и Унгария. Друг положителен аспект е фактът, че всички държави членки реагираха на призива на Комисията за установяване на национални звена за контакт, които да следят прилагането на националните стратегии. Това показва наличието на силна политическа воля за справяне с предизвикателствата пред интеграцията на ромите. Днешната оценка обаче показва, че мнозинството от държавите членки досега не са отпуснали достатъчно бюджетни средства за приобщаването на ромите. Само 12 държави са посочили отпуснатото финансиране, било то от национални източници или от европейски източници, и са представили конкретни суми за мерките на политиката за приобщаване на ромите в своите стратегически документи (България, Чешката република, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция). По всяка една от четирите ключови области за ромското приобщаване Комисията отправя препоръки за политиките към държавите членки и предоставя конкретна обратна връзка по всяка национална стратегия, като подчертава ключовите елементи и посочва основните пропуски. Комисията ще оценява редовно стъпките, предприети от държавите членки, след днешния доклад. Тя ще публикува годишни доклади за напредъка относно мерките, предприети на национално ниво в рамката на ЕС. Тези доклади за напредъка не само ще запазят ромското приобщаване в дневния ред, но и ще окажат партньорски натиск върху държавите членки да приложат препоръките на Комисията и да осъществят действията, които са обещали в своите стратегии. /БГНЕС /www.bgnes.com