Имаме ли право нихилистично да омаловажаваме хуманните жестове като спасяването на българските евреи през Втората световна война – дело на едно образовано, толерантно, нормално общество, каквото е било българското преди 1944 година или още по-лошо – да оставим тези жестове да потънат в забрава и дори да бъдат отричани? Не трябва ли човечността и гражданската доблест на нашите предци да са извор на вдъхновение за нас, днешните българи?

Същевременно не трябва ли да знаем и да изучаваме...