24 май е чуден празник, но открай време става жертва на клишета, неграмотност, сладникавост, лицемерие и политическо изнасилване. На този ден би трябвало да мислим всъщност за езика и образованието, припомня А. Андреев, Дойче Веле.   За да избегна всякакви недоразумения: винаги много съм харесвал празника 24-ти май. Букви, писменост, език, литература и култура празнувам наистина с леко и радостно сърце. Точно обратното важи за разни героически битки, за съмнителни исторически решения, за годишнини от мирни договори, военни победи, преврати, пленуми и тъй нататък. Те не пораждат у мен нито гордост, нито празничност.   И тъкмо защото харесвам 24-ти май, всяка година се ядосвам на баналностите и кичозността, които полепват по него