Коментар на Ивайло Зартов    Наскоро ходих на театър. Само не ме питайте какво беше,  и аз не разбрах. Трагикомедия, черна комедия, миш маш, читалищни напъни, средношколски изпълнения. Както след голямо напиване махмурлукът ме държи по няколко дни, така и след постановката "Конгрес на БСП" още не мога да дойда на себе си. Главните действащи лица бяха милионери-другари. Залата беше пълна с хора ,които си плащаме редовно билетите, казваме им членски внос, и ние обикновените зрители се надявахме, че поне този път ще видим нещо качествено. От години все чакаме сценаристите и режисьорите да ни чуят какво искаме, но не би. И този път никой не ни обърна внимание, това при нас си е традиция. Излязоха на сцената пак едни и същи до болка познати лица