Изминалата седмица беше наситена откъм събития за българите – натовският щит над страната ни, посещението на президента при папата, финалният мач от шампионата по футбол, честването на 24 май, но две са най-дискутираните теми, които изместиха останалите – земетресението и абитуриентските изцепки. Страхът от преживения ужас в нощта на 22 май би трябвало да накара всички да осъзнаят, че пред природните стихии сме равни и безпомощни, че от тях не можем да се изплъзнем с тарикатлък и подкупи. Да, ама – не, обаче. Не сме съвсем безпомощни, защото знаем достатъчно за тях, за да направим разумното, което може да ни предпази в максимална степен от последиците. И не сме равни, защото някои от нас, волно или неволно, са жертва на липсата на такъв разум. Трябва да знаем как да реагираме в момент на бедствие но за това трябва да сме информирани и тренирани. По времето на Студената война в училище имахме часове по Гражданска отбрана, по оказване на първа помощ, провеждаха се състезания...