Бях на пернишките гробища, където са погребани и баба и дядо. Баща ми и дядо правеха стомана, това им беше работата и те си я обичаха. Не можаха да доживеят дълбоки старини защото много бачкаха и след това си пийваха, а това не са особено здравословни навици. Запалихме по една свещичка за Бог да прости, а преди да тръгнем казах на един приятел: - Те са тук, но никога няма да ни изоставят. Дори не съм предполагал колко скоро нашите мъртви ще ни спасят.