Значи, моите са от типа презадоволени, до голяма степен разглезени и самодоволни деца. Имат щастливо детство, което води до израстване като щастливи, уверени и - както казват обаче - не особено амбициозни възрастни /за това съм склонна да се съглася, защото и аз самата съм такъв пример/. Убедена съм обаче, че обичта, спокойното израстване и изобщо вниманието към детето са му жизненонеобходими.
Изглежда, по някакъв начин, момчетата от дома в гр. Бойчиновци са били лишени от това, иначе нямаше да попаднат на такова място. На мен термина "поправителен дом" ми звучи като от миналата ера и си е така. Само че той съществува, днес, през 2012та. Там водят непълнолетни момчета между 14 и 18 години, и въпреки розовите краски в това описание, мястото си е затвор.
Предполагам че, освен всичко друго, много им липсва човешко внимание. Затова одкрепям намерението на хората от ФСПВ (Фондация за социална промяна и включване) да ги посетят на първи юни, да поиграят с тях футбол и да си поговорят. Дано има нужния ефект.
Ако искате, пратете малко пари по сметката на фондацията или разпространете информацията. А ние е ясно, че ще купуваме ролери и кукли за нашите кукли...
ПП. За инициативата разбрах от статията на Жустин Томс, благодаря!