Матурите и абитуриентските балове в България по традиция се превръщат в печални зрелища. Но на кого се смеем всъщност, когато се смеем на неграмотните си и натруфени деца? Запомнила съм през последните години как в края на май явяването на матури и последващите абитуриентски балове създават усещане за потопност. Една граница, мисля си, се прекрачва и след нея няма накъде, толкова развързани демони шетат по улици и из медии. Тази година чувството се изостри и от несвършващите дъждове, и от земетресението - но все пак в основата му си остана повтарящото се зрелостно зрелище. Не става дума само за баловете с пищни тоалети, просташки изпълнения и някакво разпищолване като за последно на деца и родители, а за взаимосвързаността на изстъплението с предхождащия го писмен изпит по български език и литература. Струва ми се, че се започва оттам - от демонстративната неуважителност към грамотността и познанието на родния език и литература, които, както и да го усукваме, ни изразяват. Би...