Един фас време за забраната за пушене

Пипилота Ментолка

Само ще ви разкажа три случки, които надявам се, ще ви изяснят защо съм “за забраната” за пушене на обществени места:

1. Преди малко повече от 3 години ходих до Хелзинки, Финландия. Град, който ме изуми като архитектура, хора, всичко. Нямаше нищо общо със стандартната ми представа за Европа до тогава. Та Хелзинки беше първият град, в който се сблъсках с пълната забрана за пушене. Всички просто си излизаха безропотно от заведения и хотели, хора по 1-2-ма, клиенти и служители. Пушат чинно край кошчето до входа на заведението и влизат обратно вътре. Септември месец, дъждовно време, хладно, без пазарлъци.

Групата българи, с които бях обаче, веднага надушиха някакво каубойско заведение, сервиращо полуфабрикатни американски боклуци, в което по някакъв неведом за мен начин пушенето беше разрешено. За цяла седмица тези хора не смениха мястото! Заради едното пушене! След две ходения им теглих майната и заизследвах Хелзинки сама.

2. Преди три години с Емил поехме на сватбено пътешествие. Няколко дена в Париж, колкото да се убедя, че това не е моя град, и хайде на Талиса, и слизане в Ротердам, Холандия (и за този град трябва да ви пиша някой ден, също много изненадващ). Слизаме на централната ротердамска гара, която беше в ремонт и представляваше нещо като камара корабни контейнери (или както се казват). Излизаме отпред под козирката и Емил, озверял за цигара след дългото возене, отвори кутия цигари и аха да запуши, когато една полицайка ни приближи и каза нещо на прекрасно звучащия ми холандски. Помолихме да повтори на английски и тя:

- Тук пушенето е забранено!
- Моля? Ние сме навън!
- Отместете се 2 метра по-напред. Тук сте под козирката на гарата, която се води част от общественото място, на което пушенето е забранено – Това, казано с такъв безапелационен тон, че автоматично се подчинихме, и чак след изпълнението на разпореждането взехме да се възмущаваме що за “буквализъм”. А всъщност така би трябвало и да бъде!

3. Миналото лято, около началото на юни, когато се реши, че няма да влиза пълната забрана, а заведенията под 50 м2 ще избират дали да са само за пушачи или непушачи. Аз с Дребосъчето и още две майки с малки деца, кръстосвахме Борисовата градина в София, но взе че ни сполетя човешкото щение да похапнем нещо. Седнахме в едно от заведенията край езерото Ариана. И понеже беше лято и топло, избрахме маса под тентите. Поръчахме манджи, питиета…човешка работа. Не щеш ли заваля. Отначало малко, но после мина в порой, тентите започнаха да пропускат вода от където могат и краката ни вече джапаха в реки от вода, стана и студено. Народа влезе в заведението и ние повикахме нашата сервитьорка да ни помогне с местенето вътре.

- Ми не може.
- МОЛЯ?
- Не можете да влезете вътре.
- Е как така? Нали сме клиенти?
- Да но заведението е само за пушачи. Ако дойдат да ни направят проверка ще глобят и нас и вас. Няма как да ви пуснем.

Няма смисъл да ви разказвам как се разви разговора нататък. Останахме на мокрото и студа с децата, докато вътре на топло народа си кадеше цигарки. Похвално, на управата и персонала, че спазваха закона, но какъв беше той?

Смятам, че всяка държава, съответно нейните граждани, трябва ясно да си дадат сметка за приоритетите си във всеки един аспект от ежедневието и добруването на членовете на това общество. Забраната за пушене е само една малка част от тях.

От блога Патиланско царство

О, хепи дей!

Събина Панайотова

Да се включа и аз в масовката.

За ...