Проходът Трансалпина (Из Карпатите на мотор

Продължаваме мотоциклетната си обиколка из Караптите и Трансилвания заедно с Тони. Първия ден минахме през прохода Трансфагарашан и спряхме вечерта в Сибиу. В първата половина на втория ден бяхме солната мина в Турда и започнахме обиколката си на крепостта (цитаделата) Алба Каролина в градчето Алба Юлия, която продължихме и разгледахме Сибиу.

Приятно четене:

Трансалпина

част четвърта на

Из Карпатите на мотор

Ден 3 – начало

На връщане предната вечер видяхме една отворена пекарна и си напазарувахме закуски за следващата сутрин и хапнахме в двора на хотела преди тръгване.

След закуска се отбихме на един Лукойл да заредим набързо и хванахме малките пътчета и селца в посока

Трансалпина

Времето обещаващо слънчево, тук таме някое облаче, нищо притеснително. Пътят започва тесен и виещ се. 300 км за деня решихме, че няма да са никакъв проблем и без да си даваме зор. Въпреки, че беше към 8:30 ч. сутринта, GPS-а упорито ни казваше как ще пристигнем към 17:50 ч. Е как така, нали са 300 км :). Криволичейки по завоите с 40 – 50 км/ч почнах да стоплям защо го дава така тоя GPS

След като минахме през гората започнахме леко изкачване покрай китни малки селца.

Завоите – обратни

Гледката – уникална

Дядо поздравява на завоя.

Тези селца са буквално в нищото в планината и са толкова добре поддържани като къщи.

Вече се отдалечаваме от това малко китно селце.

И се откриват нови хоризонти.

Преследвачите.

Приближаваме поредното китно селце.

След

Жина

пътя на GPS-a ми го даваше черен, но бях проверил на стрийт вюто, че е асфалтов и по-добре, защото се оказа с ужасно голям наклон надолу и с обратни завои, на които почти спираш. Ако беше черно сигурно на бързо по задник щяхме да го пуснем

Ето ги прихващачите.

И отново хубава къщичка в гората.

Включихме се най-накрая в

прохода Трансалпина

DN67C, Румъния

Първият участък е с нов асфалт, маркировка кара се бързо, ляга се по завоите, направо кукла.

Не след дълго обаче това се промени. Леко черни пътища тук-там.

Язовир Бистра

Пътят се вие покрай малка рекичка и се редува стар с нов асфалт и черен път.

Lacul (Язовир) Oasa

И сянката в планината.

И един малко по-дълъг участък с черен път.

И отново по реката и на хубав асфалт.

И пак черно.

И пак нов асфалт, контрастът е страхотен. Черният път не е нещо страшно, ако не вали. Само един участък е по-голям, но и беше малко кофти, камъни с лек наклон и завои.

Двамата в огледалото.

И да си дойдем на думата – жълтата маркировка. Следва стръмният участък и рязкото изкачване.

На един завой ляв зад нас един румънец с една Ауди така се беше засилил, че едвам го взе с пищене на гуми и леко в нашето платно. Добре, че реагирах на време и се дръпнах леко към външната част на завоя, иначе можеше и да ни помете.

Иво ни следва неотлъчно.

И завойчетата – нищо страшно, времето перфектно за мотор за сега.

Малко неправилно изпреварване от моя страна.

В атака.

Кучета насред пътя – това е често срещано явление в Румъния и трябва да се внимава, може да ви свалят от мотора.

На едно кръстовище за някакъв ски курорт спряхме да починем и си купихме прясно набрани диви малини, продаваха и боровинки и си хапнахме прилично. След това пак поехме към върха

Виждат се някакви облачета насреща.

Иво и Жорката стържат стъпенките

Облаците започнаха да се сгъстяват…

…и то доста застрашително.

Иво мина напред

И пак стадо с овце

Положението започна прогресивно да се влошава

Мъглата стана толкова гъста,

че спрях да виждам стопа на Иво, ако е на повече от 3 м. пред мен. До сега не бях карал в толкова гъста мъгла с никакво превозно средство, а не е да не карам и да нямам опит. Завоите ставаха все по-остри и се движехме на първа с 30 км/ч, на места 20 км/ч и така в продължение на час може и повече. Голямо предимство беше, че гледах на GPS-а надморската височина и кой завой на къде е, защото не се виждаха самите завои и изведнъж изскача на някъде неочаквано. Освен, че бяха много остри са и с наклон нагоре и настрани. Пред Иво се движеше един стар Опел Кадет, който на един десен вътрешен за нас завой под наклон просто спря. Изпусна го явно. За секунда-две трябваше да се вземе решение за спиране на въпросния завой под наклон във всички направления. Нашият мотор с пътниците и багажа тежи около 500 кг, трябваше мигновено да намеря начин да спра така, че да не паднем с мотора, което щеше да означава търкаляне надолу в пропаст в непрогледна мъгла. Спрях малко напреко така, че да не се накланя мотора много на страни като се подпирам с леко свит ляв крак за да успея да го балансирам правилно.

Много го псувах тоя с кадета, потеглянето не беше никак лесно. Добре, че Петя е стар пътник на мотор и знае да не ме разклати, за да не тупнем. Потеглихме много внимателно и се надявах да не се налага повече да спираме. На върха Петя се опита да снима GPS-а показващ 2150 м, но апаратът вече се беше изпотил и след тази снимка отказа да работи повече. Падна му батерията и умря.

Впоследствие продължихме доста дълго време да се движим на тази височина, като ту се спускахме малко надолу, ту се изкачвахме нагоре. Иво в един момент реши да спре отстрани, където беше малко по-широк банкета. Аз му помахах, че няма да спираме, няма смисъл. Реално бяхме попаднали в облак и всичко беше влажно и ръмтулеше. Спиране на тесен банкет, след който следва пропаст надолу и потегляне в такава мъгла е доста рисковано и излишно, а няма и мантинели. Трафикът също е доста сериозен и трудно може да потеглиш без да те отнесат.

Положението хич не беше розовор

като се има предвид, че няма мантинели никъде, каската отворена, визьора вдигнат, всичко се беше напоило с вода, имах по веждите и миглите капчици почти замръзнали Нямаше как да замръзнат при 11 градуса, но определено ми дразнеха очите. Добре, че си виждах кой завой на къде е на GPS-a. От мъглата изскачаха спрели коли на платното за движение, хора движещи се по платното. Абе реакцията трябва да е моментална, за да не се удариш дори с 20 – 30 км/ч. То пеша да ходиш сигурно пак ще се блъскаш в хората като се разминавате. Имаше две коли пред нас и пред тях два мотора, всички караха на аварийки, за да се виждат една идея по-отдалеч в мъглата. В един участък имаше сергии и голямо уширение за спиране. Там спряха двата мотора, които се движеха по-напред и мернах БГ регистрации, и веднага отбих и спрях. Едно БМВ и едно Кавазаки. Слязохме за малко в мъглата да се поздравим. Те решиха да починат повече. Момчето с Кавазакито ме позна веднага, аз обаче за съжаление не го познах :), карали сме заедно някъде но нямам спомен. Седяхме не повече от 2 – 3 мин и потеглихме надолу, нямаше смисъл горе да стоим във влагата.

Иво и Жорката ги нямаше, но реших да се изчакаме някъде по-надолу като свърши мъглата. Много внимателно и сравнително рязко потеглих от отбивката, за да мога да се включа, ако има някой идващ от мъглата и продължихме леко надолу. Чак когато слязохме под 1000 м надморска височина почна да се пораздига мъглата.

Стигнахме до Novaci

където трябваше да се отклоним в посока Horezu, но не бяхме обядвали и мернах точно след отбивката заведение. Навън ръмеше и нямаше изгледи да спира. След не повече от 2 – 3 мин дойдоха Жорката и Иво. Влязохме вътре да похапнем и малко да се постоплим след 11 градуса и облак на върха. Оказа се, че Жорката си изтървал мотора при потеглянето от банкета, където спря Иво. При качването на асфалта му поднесла предната гума и тупнал. Успял е обаче да си го изправи и без щети да излезе на пътя. Иво се връщал да го търси в мъглата, но в крайна сметка са се оправили без сериозни щети. За това не се спира на такива места при такива атмосферни условия. Принципно

не е подходящо да преминавате през Трансалпина, ако сте начинаещ моторист

и нямате много опит. Има участъци, където се изискват умения, за да преминете безпроблемно особено при лоши атмосферни условия. Дори без мъгла пак трябва много внимание по тези остри завои с виражи и голям наклон. Пътят не е обезопасен и няма мантинели, има пропасти на много места и ако изпуснете завоя дори с ниска скорост може да се случат много лоши неща. Като седнахме в заведението го обърнахме на майтап изпускането на Жорката на мотора на ръба на пропастта, и как щял да слезе на бързо и се смяхме, но реално опасността си е била съвсем реална. Шегувахме се как като замине надолу мотора и Иво ще го натовари на неговия и ще си ходим, пък кога ще го намерят и къде този мотор не е ясно :). То мотора как да е ами човека да не замине надолу. През цялото време се притеснявах дали някоя кола няма да изпусне по-горен завой и да се стовари върху нас, когато слизахме надолу. За щастие не се случи нищо такова.

В заведението в Novaci се замотахме много, защото много бавно ставаха нещата от кухнята. В крайна сметка не спря да ръмтули и потеглихме към следващата цел манастира Horezu. Не сме си обличали с Петя дъждобрани, тъй като сметнахме, че е много слабо и няма да се намокрим. То така или иначе малко след Novaci спря да вали. Бях гледал на гугъл мапс къде го дават манастира, и беше по един черен каменист път на 350 м на вътре. Стигнахме до Horezu и GPS-a ни заведе точно на това черно пътче между къщите, което беше засипано с чакъл. Беше мокро, но решихме да се пробваме нагоре с моторите. Карахме 300 – 400 м с лек наклон нагоре и стигнахме до една църква, в която нямаше никой. Манастирът, който очаквахме беше доста голям и не изглеждаше да го има там. От един двор излезе човек, който не говореше английски, но някак си му обясних, че

търсим манастира Horezu

Веднага каза GPS и размаха пръст, явно и други се бяха набивали като нас на това място, но посочи да слезем на долу и да завием на ляво. Леко се спуснахме само на задна спирачка за да не поднесе по мокрите камъни и излязохме пак на асфалта. Последвахме инструкциите, но пак манастир нямаше. Една жена по пътя ни показа в далечината в края на селото и го видяхме, доста голям и нищо общо с това което е на гугъл мапс. Тоест се наджипиесихме по мокър черен път

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Още пътеписи от близки места: