9% от българите не знаят какво да правят по време на земетресение. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, представени във вторник. Изследването е направено между 23 и 30 май сред 1000 души.
Най-масовата реакция при земетресение сред анкетираните е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. 40 % биха избрали безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът.
Нискообразованите и бедни хора, както и представители на етническите малцинства по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират при такава ситуация. Социолозите регистрирали най-слаба информираност сред населението, когато става дума за институциите, от които хората трябва да търсят помощ при земетресение. 26 % от анкетираните признали, че не знаят към коя институция да се обърнат. 7 % пък не възнамерявали изобщо да търсят помощ от институции.
Младежите, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение. Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат.
Според проучването на единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19 %, а 17 % биха потърсили Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Други 11 % твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството.
Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".
Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение са телевизиите, радиостанциите и интернет. Телевизиите са предпочитан източник за осведомяване за най-възрастните, бедните и нискообразованите. Радиото е предпочитан източник на информация за хората на възраст между 50 и 59 години и жителите на големите градове. Интернет е предпочитан от българите под 50 години, високообразованите и заможните.