Но нека разкажа за последната си среща с великия Хачо. Но, но, но... Но нека първо се спра на три изречения върху тоя въпрос: дали имам право да го наричам велик и въобще - кой трябва да бъде наричан велик, а кой – не. От години забелязвам един феномен. Ще нарека тоя феномен „Инерция на авторитетите”. И той се изразява в следното: В едно време, в което всички авторитети са сринати, а нови не се създават, възниква вакуум на авторитетите. Естествено – говоря за настоящото време и за България. И в този вакуум започват по инерция да нахлуват авторитетите на миналото. Тоест – както са сринати - така те започват отново да се припомнят и отново да заемат своето авторитетно място. Както във вакуум нахлува всеки един газ, който заобикаля вакуумното пространство, така и в празното от авторитети време нахлуват всякакви авторитети от другаде. Да речем – отвън, от зад граница. Или от миналото. Първо - да видим защо не се създават нови авторитети. Най-вероятно - поради страх от това, че...