Изстрелите на столичния булвард „Стамболийски” в началото на седмицата прозвучаха като истинска „Ода на радостта” за обагрената в ярко жълто медийна среда на „европейска” България. Защото няма по-благодарна тема след постничкия откъм събития празничен новогодишен период от поредна порция куршуми, трупове и кръв, този път гарнирана с печалната публичност на жертва, гравитирала нагло из многобройните маргинални радиостанцийки и кабеларки в продължение на години и натрупала криминални „активи”, за които обикновено се лежи зад решетките повече от десетилетие. Истинската драма в конкретния случай се оказа не толкова логичната гибел на обречен млад авантюрист, колкото припознаването на въпросната личност като част от медийната общност в страната. Провъзгласяването на жертвата за „български разследващ журналист”, „радио- и телевизионен водещ”, „хроникьор на мафията” и „писател”, дори придаването на допълнителни карати на неговата медийна дейност с определението „скандален”, за пореден път постави пред публичното огледало местната журналистическа гилдия, за да може тя отново сама да се порадва на реалната си професионална физиономия. А тази физиономия е отблъскваща и жалка...Цяла седмица името и личността на отстреляната жертва не слязоха от информационните емисии, от вестникарските страници, от студиата на практически всички електронни медии, в това число и женските кулинарни и козметични предавания. Неизбежното митологизиране на личността на потърпевшия, който приживе е мамил по най-безобразен начин с огромни суми пари стотици наивни зрители, слушатели и читатели, премина от „бандитския шик” на връзките му с „героите” на националната мафия, бивши и настоящи, за да стигне до сълзливите откровения на негови медийни колеги и приятели по маса, които нищеха патетично последните си разговори с убития, обещавал им да направи в тяхното телевизионно или радио студио, представете си, зашеметяващи разкрития около поръчковите убийства на знаковите престъпни фигури от българския преход! analysis.actualno.com