Изпратиха американския посланик Уорлик. По живо по здраво – хайде – довиждане! Аз не ходих да го изпращам, затова казвам „изпратиха”. В интернет прочетох, че десетина момчета от ВМРО организирали изпращане на посланика. Отворих новинарския сайт, където беше публикувана тая информация, и се зачетох. Първото, което ми направи впечатление, беше броят на момчетата, които го изпращали. Десетина. И второ – партийната им принадлежност. Момчетата от ВМРО аз свързвам с леко клонящ към прекалености патриотизъм. Но кое ли при младите момчета не клони към прекаляване? И защо човек ще има младост, ако не – за да прекалява? Да им е простена на момчетата всяка палавост и пакостливост. А ако са били гръмогласни при изпращането – стискам им ръка. Когато се изпраща посланик на държава, която е господар на света, а значи – и наш господар – хубаво е някой да поосвирква и да повика „уууу”! Поне от кумова срама. Да се отсрамим, както се казва, че не сме чак толкова зависими, чак толкова...