/КРОСС/ Водещ: Гледахме заедно новините, четем различни вестници, гръмки заглавия за „Трета световна война" и всякакви страхове и щуротии, които се засилват. Защо се страхуваме в такива времена? Какво се случва в нашето малко бълбукащо блатце? Н. Михайлов: Има различни причини. Има много дълбоки тектонични изменения в света. Това, което се случва, не е някаква текуща конюнктурна криза, която може да бъде изолирана и компетентно разрешавана от институциите на властта, държавни глави и т.н. Самите държавни глави излъчват несигурност, даже нещо подобно на скрита паника. Това се долавя, готовите решения да не функционират. Старата система за сигурност е вече стара, а новата не е изградена. Играчите на терена са в хаотично движение, позиционират се според представите си за доминация, според собствените си митологии, според големите амбиции за доминации и т.н. Това създава от една страна усещането за неизбежност на някакъв нов тип консенсус, на едно глобално съгласие, на някаква световна зрялост, която не е налице. Има разнобой, има съперничество, има това, което се нарича криза, не съперничество в глобален мащаб. Това прилича на необявена гражданска война, на някакво състезание на абсурден терен, на терен, който не съдържа собствените си правила на игра и в този смисъл самото усилие за разрешаване на кризите поражда кризи. Водещ: Ние живеем от криза до криза